Надежда Савова-Григорова: НадЕжко стои над „еженето“ благодарение на надеждата

09.07.2021

10 цитата от „Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници“, които учат децата на доброта

20.06.2021

Надежда Савова-Григорова: НадЕжко стои над „еженето“ благодарение на надеждата

09.07.2021

10 цитата от „Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници“, които учат децата на доброта

20.06.2021

„Долината на изгубените тайни“ от Лесли Пар е вълнуваща история, която несъмнено ще плени въображението на деца, тийнейджъри и дори на техните родители.

Когато Джими е евакуиран в малко селце в Уелс, животът му се обръща с главата надолу.

Зелената, тиха и спокойна провинция по нищо не напомня на родния му Лондон. Попаднал на непознато място и сред непознати хора, Джими се чувства като натрапник. А когато случайно намира череп, скрит в хралупата на едно дърво, изведнъж долината става по-страшна и от войната.

Прочетете първата глава от „Долината на изгубените тайни“. Очаквайте книгата през юли!

Значи това е. Провинцията. Евакуацията. Повече да не се цапаме със смазка в гаража с татко. Баба вече да не ни мъмри за това. Само да ядем чужди бисквити, да живеем в чужди къщи и да спим в едно общо легло. Нищо от това не е наше.
Обръщам се към Рони. Той прокарва пръсти по памучното шалте, следвайки линиите на фигурите на цветя по него. Знам, че изпитва огромно желание да откъсне мъхести топченца – баба все му се кара заради това.
Оглеждам внимателно наоколо. Вкъщи пак делим обща стая, но тя е много по-голяма, достатъчно просторна, за да играем на воля на каубои. Татко ни я отстъпи, след като мама замина – каза, че предпочитал да му е уютно – но според мен не можеше да спи там без нея.
Рони чопли шалтето.
– Не! – крясвам.
Той подскача стреснато и ми става гузно. Сядам до него и обвивам с ръка раменете му.
– Извинявай, че ти креснах – подемам, – но не бива да правиш това, особено тук. Помниш ли какво каза баба?
– Да се държим така, все едно сме си вкъщи.
– По-добре. Каза, че трябва да се държим по-добре, отколкото вкъщи, за да не я изложим. Нали не искаш да я изложиш?
Той поклаща глава.
Бухвам шалтето, за да не се виждат дупчиците. Госпожа Томас беше права, наистина е много меко.
– Това не е домът ни, Рони, това не е твоето легло.
Това не е домът ни. Когато изричам на глас думите, те сякаш ме жегват още по-силно. Притискам юмрук във възглавницата. Рони застава на колене върху леглото и ме обгръща с ръце.
– Ще се оправим, Джими – уверява ме. – Ако искаш, ще ти отстъпя цялото легло и ще спя на пода. За мен не е никакъв проблем.
Не успявам да сдържа усмивката си. Смята, че се сърдя заради леглото. Не разбира. Всъщност не разбира и какво наистина се случва – заминаването на мама, евакуацията, войната. Сигурно е хубаво да си шестгодишен и слабоумен.

„Долината на изгубените тайни“ е най-подходящата книга за лятната ваканция! Направете предварителна поръчка 👉 тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *