fbpx
10 цитата от „Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници“, които учат децата на доброта
20.06.2021
Надежда Савова-Григорова: НадЕжко стои над „еженето“ благодарение на надеждата
09.07.2021

Из „Долината на изгубените тайни“ от Лесли Пар

„Долината на изгубените тайни“ от Лесли Пар е вълнуваща история, която несъмнено ще плени въображението на деца, тийнейджъри и дори на техните родители.

Когато Джими е евакуиран в малко селце в Уелс, животът му се обръща с главата надолу.

Зелената, тиха и спокойна провинция по нищо не напомня на родния му Лондон. Попаднал на непознато място и сред непознати хора, Джими се чувства като натрапник. А когато случайно намира череп, скрит в хралупата на едно дърво, изведнъж долината става по-страшна и от войната.

Прочетете първата глава от „Долината на изгубените тайни“. Очаквайте книгата през юли!

Значи това е. Провинцията. Евакуацията. Повече да не се цапаме със смазка в гаража с татко. Баба вече да не ни мъмри за това. Само да ядем чужди бисквити, да живеем в чужди къщи и да спим в едно общо легло. Нищо от това не е наше.
Обръщам се към Рони. Той прокарва пръсти по памучното шалте, следвайки линиите на фигурите на цветя по него. Знам, че изпитва огромно желание да откъсне мъхести топченца – баба все му се кара заради това.
Оглеждам внимателно наоколо. Вкъщи пак делим обща стая, но тя е много по-голяма, достатъчно просторна, за да играем на воля на каубои. Татко ни я отстъпи, след като мама замина – каза, че предпочитал да му е уютно – но според мен не можеше да спи там без нея.
Рони чопли шалтето.
– Не! – крясвам.
Той подскача стреснато и ми става гузно. Сядам до него и обвивам с ръка раменете му.
– Извинявай, че ти креснах – подемам, – но не бива да правиш това, особено тук. Помниш ли какво каза баба?
– Да се държим така, все едно сме си вкъщи.
– По-добре. Каза, че трябва да се държим по-добре, отколкото вкъщи, за да не я изложим. Нали не искаш да я изложиш?
Той поклаща глава.
Бухвам шалтето, за да не се виждат дупчиците. Госпожа Томас беше права, наистина е много меко.
– Това не е домът ни, Рони, това не е твоето легло.
Това не е домът ни. Когато изричам на глас думите, те сякаш ме жегват още по-силно. Притискам юмрук във възглавницата. Рони застава на колене върху леглото и ме обгръща с ръце.
– Ще се оправим, Джими – уверява ме. – Ако искаш, ще ти отстъпя цялото легло и ще спя на пода. За мен не е никакъв проблем.
Не успявам да сдържа усмивката си. Смята, че се сърдя заради леглото. Не разбира. Всъщност не разбира и какво наистина се случва – заминаването на мама, евакуацията, войната. Сигурно е хубаво да си шестгодишен и слабоумен.

„Долината на изгубените тайни“ е най-подходящата книга за лятната ваканция! Направете предварителна поръчка 👉 тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *