Надежда Савова-Григорова: НадЕжко стои над „еженето“ благодарение на надеждата

Д-р Надежда Савова-Григорова е културен антрополог, завършила Университета “Принстън”, САЩ. Освен автор на поредицата “Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници”, тя е и създател на образователната игра “Хлебари без граници”, отличена с престижната награда на ООН за “Международни и културни иновации” за 2016 г. Петте книги в поредицата вече плениха сърцата на много от вас, нашите читатели!

Д-р Григорова е носител на световното признание на Нешънъл Джиографик “Пътешественик с мисия”, изследвала е различни култури в 77 страни и има много интересни истории, които споделя с малките читатели чрез своите книги.

Научете повече за Надежда, НадЕжко и добротата с нашето интервю!

Всяка книга от поредицата учи децата на различна добродетел – любов, щедрост, смирение, трудолюбие. Как се роди идеята за НадЕжко и поредицата “Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници”?

Мечтата ми като културен антрополог беше децата да научат повече за тази интригуваща наука, която у нас е малко позната, по-често е наричана „Етнография“. Антропологията е по-обширна, тя изучава културите на различни страни от всяка една гледна точка – не само традициите, а как хората общуват, хранят се, как работят и си почиват, как страдат и се радват.

Mисията ми с тази поредица е децата да пътуват по света с бодливия хлебар НадЕжко и да се учат да не се „ежат“ на различните хора и култури, а да ги изучават и да уважават и обикват разнообразието по света.

Докато пътувах и работих по света, в над 70 страни, навсякъде носех със себе си българската ми православна вяра и ценности, а именно любовта към другите, към всички хора. И така ми се искаше и децата да откриват интригуващи истории за местни светци и да се учат на добродетели и от местната култура.

НадЕжко и неговите приятели се учат на добродетели и чрез практикуване на различни видове местни занаяти и изкуство. В Кападокия например НадЕжко и неговата съпруга грузинката Нина научават уникалното изкуство „ебру“ – рисуване във вода със специални пигменти. В Светите Земи учат как да издялкат от маслиново дърво витлеемската пещера и ясла с малки фигурки за украса на дома за Рождество. Така те се учат на търпение и съсредоточеност, които много липсват на съвременните деца.

Имате силен афинитет към създаването на хляб. Автор сте и на образователната игра “Хлебари без граници” и хлебна арт терапия, която помага на хора от цял свят. Как се роди любовта ви към печенето и хляба и защо избрахте НадЕжко да бъде именно хлебар?

Любовта ми към хляба се роди в град Витлеем, където през 2008 г. бях възхитена да разбера, че името на града значи „дом на хляба“. Така този град за мен е свързан с най-любимите неща – Рождество Христово и хляба. Той е начин хората да се сплотяват и да стават по-човечни.

Затова създадох и Мрежата хлебни къщи. Днес тя е световна организация с хора и организации от близо 30 страни на 6 континента. В нея се прилагат методите на Хлебната терапия, които разработих през годините на работа с деца с увреждания и възрастни с най-различни нужди и травми.

Таралежът пък винаги ми е бил любимо животно, имала съм го и като домашен любимец в първата Хлебна къща общностен център в Габрово. Но не само заради това го избрах за герой, а най-вече, за да учи децата да не бързат да се осъждат едно друго – всеки от нас си има „бодливи“ черти. А НадЕжко, както името показва, стои „над еженето“.

Той самият се стреми да не боцка, така както е добре и другите да не го съдят по външния му вид. Таралежите са герои в много басни и приказки и това често се дължи на способността им да ловят змии, които обикновено са символ на злото. Така те стават символи на борбата със злото, учат ни да сме последователни и смели, макар и да сме малки.

НадЕжко всъщност успява да стои над „еженето“ благодарение на надеждата, която също е закодирана в името му. Това е надеждата, че всеки един е много по-добър от това, което в момента показва, че ако съумеем дори в най-трудната ситуация да благодарим за изпитанието и да очакваме търпеливо, с надежда, преминаването на изпитанията, то това би била рецептата ни за непоклатимо щастие в живота.

НадЕжко посещава Грузия, Гърция, Турция и Израел. Вие също сте известен пътешественик. Използвахте ли спомени от собствените си пътувания, когато разказвахте историите в книгите?

Да, всичко в тези книжки е изживяно лично от мен. И местата, и традициите, и повечето персонажи са вдъхновени от истински хора, с които съм се сприятелила, гостувала съм им и съм се чувствала част от техните семейства.

Приключенията в “Надежко в Кападокия, Турция”, местата и гостоприемната туркиня, която учи героите на рецепта за гъозлемета, са вдъхновени от моите собствени преживявания. Както мен учеха там. В “Надежко за Великден в Гърция” пък, пресонажът на отец Николай е истинският отец Николай, който срещнахме със съпруга ми на нашия меден месец на Санторини и чиято мечта беше да превърне някоя от старите мелници на острова в детски център – а в книжката добавих и прекрасната терапия с магарета, която съм си мечтала да въведа в България, редом с конната терапия.

Научете повече за поредицата “Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници”, тук.

Очаквайте следващата седмица и втора част на интервюто с д-р Надежда Савова – Григорова.